Напоследък ме е обхванало някакво непреодолимо желание да изгледам и изчета всички възможни лековати любовни истории, до които се докопам. Преди няколко седмици, след като тъкмо бях изгледала хубав филм, перфектно отговарящ на това описание, отчаяно ровех IMDB, в опит да си набавя още от тези блудкави любовни истории. Вдъхновено чъкаща върху всевъзможни филми от секцията „ако харесахте това, то вероятно ще харесате и…“ преминах през десетки филми, истории, коментари и лица, гледащи ме от постерите на филмите. Винаги съм била много претенциозна, що се отнася до филми, понеже много рядко гледам филми. Отнемат много време, а съм от хората, които не ги свърта на едно място повече от час. Появява се постер с красиво момиче, изглежда ученичка. „О, поредната тийн комедия.“ – казвам си, но решавам да си пусна рекламата, чувствайки се много великодушна, че съм дала шанс на този филм.
Изненадва ме. Тъкмо когато си мисля, че вече мога да предвидя целия сюжет, изведнъж те порастват, появява се бебе, чувам някакви неща за сватби.
Пуснах го и най-безцеремонно прецъках обичайните сцени – една от началото, една от средата и една близо към края на филма.
И нещо ме привлече. Актьорската игра, която не беше на ниво блудкава-тийн-комедия, специфичната атмосфера, която има в европейските филми и най-вече това че филмът проследява живота на героите в доста обширен период от време (приблизително 13 години). Много малко са блудкавите романтични филми, които не са концентрирани върху едно събитие. Имам нуждата да споделя защо този филм ми хареса и то по-скоро за да изкарам от системата си всички емоции, които предизвика у мен, а не толкова, за да го препоръчам.
Роузи и Алекс са приятели от детството. Споделят всичко, приемат всичко и винаги са там един за друг. Всичко тръгва в погрешната посока, заради недоразумение, дължащо се на липса на спомени, поради прекомерна употреба на алкохол. Това, само по себе си привидна безобидно събитие, предизвиква след себе си вълна от събития, която предстои да се успокои чак след повече от десетилетие.
Магията на филма е на много нива. Главната актриса е наистина възхитителна – филмът е нещо като дефиницията на израза „emotional rollercoaster“, и е наистина невероятно как тя успява да предаде толкова въздействащо всички тези емоции и достоверност на израстването на героинята. Главният актьор също е чудесен – настрана от това, че е невероятно чаровен и има страхотна усмивка, играта му също е на високо ниво. Брилянтните потрепвания на устните му, присвивания на очите му и поклащането на главата му в точните моменти предизвикват вълни от силни емоции.
Историята е също толкова въздействаща – за това колко е непредвидим живота, за това колко сме слепи понякога, без да го осъзнаваме, за това как понякога просто се разминаваме с щастието… Но също и за това как дори от непредвидените ситуации може да се получи нещо прекрасно, как животът продължава и във всеки един момент трябва да даваме най-доброто от себе си и да се надяваме на същото. Хареса ми дълбочината на героите. Те направиха много грешки, и отново и отново ги повтаряха. Лутаха се, правиха стъпки напред и назад, понякога и настрани. Но това не промени същността им. Връзката им остана все така съкровена, дълбока и чиста. Накараха ме да осъзная нещо, което винаги подсъзнателно съм знаела – това колко идеален е един човек е ужасно относително. Но най-важното, което показва този филм е, че никога не е късно да си щастлив. Че винаги можеш да се бориш за щастието си. Дори и да изглежда сякаш вселената ти пречи, когато се вгледаш в детайлите може да се окаже, че през цялото време е било точно обратното.
Featured photo by Shaira Dela Peña on Unsplash